НОВАТА ВЕРСИЯ НА СТАНДАРТА БДС EN ISO 14001:2015

Eвропейският стандарт EN ISO 14001:2015 е приет от CEN на 14 септември 2015 г. и съществува в три официални издания (на английски, немски и френски език).
Съгласно Вътрешния правилник на CEN/CENELEC националните организации по стандартизация на следните държави са задължени да въведат този европейски стандарт: Австрия, Белгия, Бивша югославска република Македония, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Обединено кралство, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Турция, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чешка република, Швейцария и Швеция.
Европейският стандарт EN ISO 14001:2015 има статут на български стандарт от 25.09.2015 година като БДС EN ISO 14001:2015. Този български стандарт се състой от 49 страници и заменя и отменя БДС EN ISO 14001:2005.

 

ЦЕНА НА РИНА КОНСУЛТ ЗА ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ НОВАТА ВЕРСИЯ НА СТАНДАРТА  EN ISO 14001:2015

 

 

БДС EN ISO 14001:2015 въвежда следните основни изменения и нови понятия: 

 

Съдържание

Стандарта съответства на изискванията на ISO за стандарти за системи за управление.  Тези изисквания включват структура на високо равнище, общ основен текст и общи термини с основни определения, предназначени да се ползват от потребители, прилагащи многобройните стандарти на ISO за системи за управление. Стандарт позволява на организацията да използва общ подход и рисково мислене, за да интегрира своята система за управление по околна среда с изискванията на други системи за управление.
 С оглед разбиране на смисъла на текстовете на в EN ISO 14001:2015 трябва да се има предвид, че в стандарта са използвани следните глаголни форми:
  • „Трябва” – означава изискване;
  • „Би трябвало” – означава препоръка;
  • „Може” – означава разрешение;
  • „Може” – означава възможност или способност.
  
В БДС EN ISO 14001:2015 се използва и нова терминология. По-долу е дадено кратко обяснение, което е в помощ на нови ползватели и на онези, които са използвали предишни издания на стандарта:
− Фразата „задължения за спазванеʺ заменя фразата „законови изисквания и други изисквания, които организацията се съгласява да изпълняваʺ, използвана в предишни издания на този международен стандарт. Значението на тази нова фраза не се отличава от това на предишни издания.
− „Документирана информацияʺ заменя съществителните „документацияʺ, „документиʺ и „записиʺ, използвани в предишни издания на този международен стандарт. За разграничаване на смисъла на общия термин „документирана информацияʺ в този международен стандарт сега се използва фразата „поддържа документирана информация като доказателство за…”, когато става въпрос за записи, и „поддържа документирана информация”, което означава документация, различна от записи. Фразата „като доказателство за….” не е изискване за изпълнение на законови доказателствени изисквания; предназначението ѝ е само да обърне внимание, че трябва да се пазят обективни доказателства.
− Изразът „външен доставчик” означава външна организация доставчик (включително изпълнител), която предоставя продукт или услуга.
− Промяната от „идентифицирам” на „определям” е предназначена да се постигне хармонизация със стандартизираната терминология за системи за управление. Терминът „определям” налага процес на откриване, който има за резултат познание. Смисълът не се различава от този в предишни издания.
 – Изразът „очакван резултат” означава това, което организацията възнамерява да постигне чрез прилагане на своята система за управление по околна среда. Минималните очаквани резултати включват подобряване на резултатността спрямо околната среда, изпълнение на задълженията за спазване и постигане на целите по околната среда. Организациите могат да залагат допълнителни очаквани резултати за своите системи за управление по околна среда. Така например в съответствие с ангажимента си за опазване на околната среда, организацията би могла да установи очакван резултат за дейности по отношение на устойчивото развитие.
− Изразът „лице(а), извършващо(и) работа под неин контрол” включва лица, работещи за организацията, и тези, които работят от нейно име, за които организацията има отговорност (например подизпълнители). Изразът заменя израза „лица, работещи за нея или от нейно име” и „лица, работещи за или от името на организацията”, използван в предишното издание на този международен стандарт. Смисълът на този нов израз не се различава от този на предишното издание.
− Понятието за „цел”, използвано в предишни издания на този международен стандарт, е включено в рамките на понятието „цел по околна среда”. 

 

Модел планиране-изпълнение-проверка-действие 

Както и при предишната версия на ISO 14001, стандартът е базиран на т. нар. PDCA  цикъл (Plan – Do – Check – Act). По време на фазата на планиране (Plan) организациите развиват систематично разбиране за тяхното въздействие върху околната среда, както и очакванията на различните заинтересовани страни в това отношение. В този етап се установят целите и процесите, необходими за постигане на резултати в съответствие с политиката на организацията върху околната среда.
Фазата-DO е тази, в която организациите изпълняват тези процеси. По време на фазата-Check организациите наблюдават, измерват и докладват резултатите, и проверяват дали планираните цели са постигнати. От тази оценка могат да бъдат извлечени допълнителни мерки за подобряване на резултатите, които могат да се приложат в т. нар. Фаза-Act.

 

Действия за овладяване на рисковете и възможностите 

Друга нова област поставя фокус върху планирането на риска. За разлика от стария стандарт, новият ISO 14001 очаква организациите да определят “рискове и възможности”. Те трябва да създадат процес на планиране на риска, който след това да се използва за идентифициране на рискове и възможности, свързани с уникалния контекст на организацията, нейните заинтересовани страни, спазването на задълженията й, както и нейните екологични аспекти. След това тя трябва да може да определи действия за справяне с всички тези рискове и възможности, и да приложи контрол, оценка и преглед на ефективността на тези действия и процеси. 
Също така новата версия не съдържа клауза със специфични изисквания за превантивни действия. Що се отнася до политиката за околната среда, организациите трябва не само да се ангажират с намаляване на негативното влияние върху околната среда, но също така да се стремят да имат положително въздействие.

 

Документирана ииформация

Старата версия на ISO 14001 изискваше от организациите да установят широка гама от процедури. Сега от тях е останала само една – процедурата за аварийна готовност и реакция в раздел 8.2. Вместо описването на процедури, новият стандарт очаква от организациите да поддържат и контролират широк спектър от документи („документирана информация”). 

 

Лидертво

Сега висшето ръководство трябва да демонстрира по-сериозно пряко участие в системите за управление на околната на организацията с акцент върху „лидерството“. Висшето ръководство трябва да доказва своето лидерство и своя ангажимент по отношение на СУОС.

  

 

ПРЕХОД КЪМ ISO 14001:2015 

Организациите, които вече са сертифицирани по ISO 1401:2004, ще разполагат с три години от официалното публикуване на ISO 14001:2015, за да преминат към новата версия на този стандарт – прехода ще приключи през септември 2018 г.

 

 

ЦЕНА НА РИНА КОНСУЛТ ЗА ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ НОВАТА ВЕРСИЯ НА СТАНДАРТА  EN ISO 14001:2015